Редът е установен и добре познат, но е еднообразен и непоносим. Младите търсят промяната, но не намират начин да я наложат. Липсва воля, решителност и смелост да се опълчат на стария сив, безцелен живот. Странникът е образ, олицетворяващ промяната, но малцина дръзват да го последват. Цена, младо момиче от патриархално семейство, се влюбва в Змея и въпреки забраните на своето семейство, му пристава. Неподчинението представлява заплаха не само за установения ред, но и за цялото село, което вижда рушител в лицето на Змея. Обществото не желае да даде път на промяната, но социалното неподчинение е събудено. Животът трябва да поеме в нова, модерна и свободна посока. Петко Тодоров е писател и поет, живял в периода 1879 – 1916 год. Ранното му творчество е повлияно от идеите на социалдемокрацията. През 1898 год. записва право в Берн, а в последствие литература в Берлин и Лайпциг. Пътуванията му из Европа обогатяват мирогледа и вижданията му и литературата му изменя фокуса си. През 1899 год. издава първата си идилия „Певец", с която поставя началото на своето по-дълбоко психологическо творчество, в което европейската философия на индивидуализма се смесва с изконно българската душевност. Пише редица драми, сред които „Първите", „Змейова сватба" и „Невеста Боряна". Народният фолклор и поверия, които заемат централно място в драмите му, служат за негово вдъхновение, а типичните свободни и независими герои на идилиите му предлагат по-различна литература на читателите от неговото време.